В България често може да се чуят оплаквания за корупция,

 

В България постоянно може да се чуят недоволства за корупция, неправда, ниски приходи и неприятно ръководство. Въпреки това, всеобщи митинги се случват рядко и нормално са краткотрайни. Защо българинът избира да показва недоволството си вкъщи пред тв приемника, вместо да излезе на улицата?

1. Историческо съмнение към измененията

Българската история е изпълнена с разочарования от революции, преврати и политически промени, които постоянно не водят до предстоящото усъвършенстване. Това е основало у хората трайно съмнение към митингите като инструмент за действителна смяна. Често се чува аргументът: " И да протестираме, нищо няма да се промени. "

2. Липса на чувство за общественост и групова отговорност

Индивидуализмът е мощно застъпен в българската народопсихология. Повечето хора се усещат изолирани и не имат вяра, че груповите дейности могат да доведат до резултат. Много постоянно митингите се възприемат като „ непозната борба “, в случай че даден проблем не визира директно всеки човек.

3. Страх от репресии и загуба на работа

В дребна страна като България доста хора зависят от работодатели, които са свързани с властта. Протестирането може да докара до уволняване или нежелани последствия, което отхвърля мнозина да изразят намерено своето неодобрение.

4. Медийна операция и дезинформация

Голяма част от медиите са следени от политически и стопански ползи, които съзнателно омаловажават митингите или ги дискредитират. Това кара хората да се съмняват в смисъла на протестните дейности и да имат вяра, че протестиращите са „ платени “, „ манипулирани “ или просто „ безделници “.

5. Култура на недоволство, само че не и на деяние

Българите имат дълга традиция да се оплакват от статуквото, само че рядко подхващат дейни стъпки за смяна. Социалните мрежи основават илюзията за активизъм – доста хора считат, че публикуването на ядосан статус във Фейсбук е задоволително. В действителността обаче дейностите остават лимитирани до вербално неодобрение.

6. Кратка памет и лесна операция

Дори когато се стигне до митинги, българите бързо губят интерес и елементарно се връщат към всекидневието си. Управляващите постоянно употребяват тактики като делене на обществото, разпространяване на подправени вести и основаване на краткотрайни „ успокоителни “ ограничения, с цел да разсеят недоволството.

Какво може да промени това?

За да има действителна гражданска интензивност, българите би трябвало да осъзнаят силата на груповите дейности. Необходима е по-добра организация, повече самостоятелна информация и чувство за персонална отговорност към бъдещето. Докато недоволството остава единствено пред тв приемника, нищо няма да се промени.